Стъпалата ни са не само опора, но и връзка със земята. Сложната конструкция от кости, костички, сухожилия, връзки и

мускули ни позволява да ходим, без да се нараняваме.

Откакто свят светува, богатите се обуват, бедняците шляпат боси.
В някои религии като исляма, индуизма и будизма свалянето на обувките е смирение и в храмовете им се влиза бос. В много кътчета по света не е хубаво да се ходи обут вкъщи.

Обувките ни пазят от порязване, натъртване, мръсотия, топлина, студ, паразити... Но пък се твърди, че това удобство е променило походката и е увредило краката ни. Появява се дори и движението на босоногите – хора, които рядко или никога не носят обувки не защото са бедни, а защото така им е удобно. И докато в изостаналите държави мнозинството ходи босо, то в богатите се появяват все повече алеи и паркове за босоходци.

Обувките са захвърлили първо в Нова Зеландия, но американците го превръщат в мода и папараците често снимат холивудските звезди да шляпат боси из улиците. Случва се и така да се появят на червения килим. Терапията набира голяма скорост в Западна Европа, където вече има хиляди пътеки от трева, камъчета, кал и рекички за босоходство. В Германия и Австрия ги наричат барфуспарк.

В Азия обаче подобни терапевтични пътеки съществуват от хилядолетие. На Изток се смята, че ходенето без обувки удължава живота и е упражнение както за тялото, така и за душата. Азиатците вярват, че така се поддържа и дълголетие. Босите крака свързват човек директно със земята и това помага на енергийните потоци в тялото. Неслучайно занимаващите се с йога и източни бойни изкуства обикновено тренират боси.
Ходенето без обувки изправя стойката. Изгражда се здравословно напрежение в стъпалото, а сводовете му разпределят правилно тежестта на тялото. Разтоварват се тазобедрените стави, гърбът се изправя, раменете се отпускат, а напрежението във врата изчезва.

Масажирането на стъпалата е познато от древността. В стъпалото са разположени 72 хиляди нервни окончания и казват, че никъде по кожата ни няма съсредоточени толкова рецептори и биологично активни точки, свързани с вътрешните органи. Например средата на петата отговаря за белите дробове, а централната точка на стъпалото - за сърцето.

Ходенето бос укрепва мускулите в долната част на тялото, облекчава проблемите със ставите и разширените вени. Ноктите не се срастват и гъбички не се появяват.

Бос човек може да ходи не само вкъщи за здраве. Но и по мокри камъни, трева и морски пясък. По този начин мнозина смятат, че се премахва статично електричество от тялото.

И тъй като не се гледа с добро око на босоногството из прашните улици, то известни марки се опитват да наложат обувки за... босо ходене. Съществуват различни модели, като домашни пантофи, чорапи с тънка силиконова подметка или ръкавица за крака. Те все още трудно се намират у нас и цените си ги бива.

Според редица изследвания обувките пречат да се стъпва първо на пръстите, после на петата, каквото е било нормалното ходене някога. Затова стъпването на предната част на стъпалото трябва да се упражнява, не просто да се захвърлят обувките.
Босоногството не е препоръчително за диабетици и при кръвни заболявания. Крие и рискове от наранявания, порязване, паразити. Тъй че едва ли някога това изобретение на цивилизацията – обувките, ще бъде тотално отречено. Но пък когато има възможност - вкъщи, по горещия морски пясък или по росната трева, всеки може да се заземи и разведри.